Нормалното сърце на HBO: бъдещият носител на Ейми
В предишното бях доброволец, работeх в организации, управлявах планове и бях ангажирана с предварителната защита на ХИВ и опиати измежду младежите. Бях очевидец на основаването на коалиция АНТИСПИН, видях по какъв начин се родиха организации, тактики, навлизането на Глобалния фонд за битка със СПИН у нас. Дейности. Личности, които вършат всичко по силите си. България постоянно е имала една доста добра предварителна защита на ХИВ и съответни ограничения още от началото на 90-те, с помощта на прелестни хора, като учителката ми по биология Малина Едрева (мисля, че е значимо постоянно да загатваме поименно учителите, които са оставили трайни следи в живота ни), която още тогава знаеше и ни възпламени за новия, невиждан дотогава метод „ образование на връстници от връстници “. Ключовата дума за мен и за доста мои другари и сътрудници цяло десетилетие беше `повишаване на информираността`.
Но почтено казано, евентуално заради младостта ми, или заради това, че аз в действителност в никакъв случай не съм виждала инфектиран с ХИВ човек, в никакъв случай не съумях да схвана същински какво е ХИВ и какво е било, до момента в който не се срещнах с една пиеса, която неотдавна беше филмирана от HBO, счупи всевъзможни върхове по гледаемост и която занапред се обзалагам, че ще се бори за всевъзможни награди Еми и ще ги завоюва!
Пиесата се споделя „ Нормалното сърце “ и е на сцена към този момент 30 години. Базирана на спомените на един от първите деятели в битката със СПИН в Ню Йорк сред 1981 и 1984г. Този човек се казва Лари Креймър ( в пиесата - Нед Уийд). Човек с " огромна уста ", който попада в центъра на един вихър от гибел, който повлича всички към него. И в този ураган съумява да разпознае любовта, да я хване и да я задържи за миг, преди да се откъсне от него вечно. А той самия да оцелее, с цел да я опише. Разказът му ме впечатли, тъй като не е прекомерно трогателен, а по-документален, човешки и не дърпа единствено прочувствените ми струни, както множеството филми за ХИВ, които съм гледала.
Осемдесетте са забавни. Сексуалната гражданска война към този момент е разчупила доста табута и в Ню Йорк има ясно оформана гей-общност със собствен вътрешен живот и връзки. Хората се събират, разделят, веселят, тъгуват в техния микро свят от себеподобни. Обществото ги приема, само че някак " с омерзение " - от политическа уместност и лицемерна нерешителност да не бъде упрекнато в дискриминация. Хомосексуалистите не са симпатични на никого и никой не се интересува от тях. Нямат и изключително политическо лоби. Още нямат звездни представители.
А нещо стартира да ги убива. Нещо, което като че ли допира единствено тях. Болест, която наподобява като таен проект да ги изтребят до крайник – бързо и мъчително. Смърт, която няма даже име и по тази причина взимат назаем най-страшната - чума. Не се знае какво я предизвиква, нито по какъв начин.
В огромния град въпреки всичко има една лекарка, която не е безразлична. Д-р Ема Брукнер е една от последните оживели полиомиелита в Америка и от малцината, които вършат нещо. Приема болните, изолира ги, пробва се да облекчи страданието. Пише публикации, сигнализира, бори се за финансиране, което в никакъв случай не получава. По това време още няма нито един регистиран случай на инфектиран хетеросексуален човек, което е задоволителен претекст казусът да се пренебрегва и то осъзнато, без значение че по улиците безусловно умират хора и страшните петна по кожата им са разпознаваеми от всички.
В тази среда гей общността има единствено един късмет и той е да се провеждат и да поведат борба с всички, даже със себе си. И тук оказва помощ „ Голямата уста “ Нед Уийкс, който трансформира информирането на обществото, политиците и институциите в своя задача и то доста преди личната му общественост да е подготвена да приказва, разкрие и даже одобри себе си в обществото.
Няколко думи за актьорската игра. Забележителна и доста прелестно изненадваща. Джулия Робъртс ( доктор Ема Брукнер) тук не е " Хубава жена ". Харесвам Джулия негримирана, остаряваща, същинска – тук тя е такава! Марк Ръфало – прочут ми е от „ The kids are all right ”, този артист влезе в ролята на Нед Уийкс с цялото си сърце.
Но най-впечатляващото е присъединяване на „ бялата якичка “ Мат Бумър.
Честно казано, този артист си го представях в „ 50 нюанса сиво “ и даже бях гласувала в някаква световна петиция, че държа тъкмо той да изиграе ролята на Кристиян Грей. Обаче, по всичко наподобява, че Мат Бумър, с изключение на хубав, е и доста интелигентен, и с голям капацитет да се измъкне от междинното равнище секс-символ и да се изстреля измежду най-големите артисти на поколението си. Едната премия Еми ще е за него!
Политическа партия: 2014 - СПИН не се лекува. Има лекувания, които могат да продължат живота и да задържат качеството му за живеещите с ХИВ относително дълго. По-заможните бели, осведомени и образовани хора към този момент не се заразяват. Но другите - да. А те са доста. По-точно - повече от 6 000 дневно.
“Big mouth is not a symptom. It`s a cure ”, споделя доктор Брукнер на Нед.
И към момента е. Единственият лек.
Но почтено казано, евентуално заради младостта ми, или заради това, че аз в действителност в никакъв случай не съм виждала инфектиран с ХИВ човек, в никакъв случай не съумях да схвана същински какво е ХИВ и какво е било, до момента в който не се срещнах с една пиеса, която неотдавна беше филмирана от HBO, счупи всевъзможни върхове по гледаемост и която занапред се обзалагам, че ще се бори за всевъзможни награди Еми и ще ги завоюва!
Пиесата се споделя „ Нормалното сърце “ и е на сцена към този момент 30 години. Базирана на спомените на един от първите деятели в битката със СПИН в Ню Йорк сред 1981 и 1984г. Този човек се казва Лари Креймър ( в пиесата - Нед Уийд). Човек с " огромна уста ", който попада в центъра на един вихър от гибел, който повлича всички към него. И в този ураган съумява да разпознае любовта, да я хване и да я задържи за миг, преди да се откъсне от него вечно. А той самия да оцелее, с цел да я опише. Разказът му ме впечатли, тъй като не е прекомерно трогателен, а по-документален, човешки и не дърпа единствено прочувствените ми струни, както множеството филми за ХИВ, които съм гледала.
Осемдесетте са забавни. Сексуалната гражданска война към този момент е разчупила доста табута и в Ню Йорк има ясно оформана гей-общност със собствен вътрешен живот и връзки. Хората се събират, разделят, веселят, тъгуват в техния микро свят от себеподобни. Обществото ги приема, само че някак " с омерзение " - от политическа уместност и лицемерна нерешителност да не бъде упрекнато в дискриминация. Хомосексуалистите не са симпатични на никого и никой не се интересува от тях. Нямат и изключително политическо лоби. Още нямат звездни представители.
А нещо стартира да ги убива. Нещо, което като че ли допира единствено тях. Болест, която наподобява като таен проект да ги изтребят до крайник – бързо и мъчително. Смърт, която няма даже име и по тази причина взимат назаем най-страшната - чума. Не се знае какво я предизвиква, нито по какъв начин.
В огромния град въпреки всичко има една лекарка, която не е безразлична. Д-р Ема Брукнер е една от последните оживели полиомиелита в Америка и от малцината, които вършат нещо. Приема болните, изолира ги, пробва се да облекчи страданието. Пише публикации, сигнализира, бори се за финансиране, което в никакъв случай не получава. По това време още няма нито един регистиран случай на инфектиран хетеросексуален човек, което е задоволителен претекст казусът да се пренебрегва и то осъзнато, без значение че по улиците безусловно умират хора и страшните петна по кожата им са разпознаваеми от всички.
В тази среда гей общността има единствено един късмет и той е да се провеждат и да поведат борба с всички, даже със себе си. И тук оказва помощ „ Голямата уста “ Нед Уийкс, който трансформира информирането на обществото, политиците и институциите в своя задача и то доста преди личната му общественост да е подготвена да приказва, разкрие и даже одобри себе си в обществото.
Няколко думи за актьорската игра. Забележителна и доста прелестно изненадваща. Джулия Робъртс ( доктор Ема Брукнер) тук не е " Хубава жена ". Харесвам Джулия негримирана, остаряваща, същинска – тук тя е такава! Марк Ръфало – прочут ми е от „ The kids are all right ”, този артист влезе в ролята на Нед Уийкс с цялото си сърце.
Но най-впечатляващото е присъединяване на „ бялата якичка “ Мат Бумър.
Честно казано, този артист си го представях в „ 50 нюанса сиво “ и даже бях гласувала в някаква световна петиция, че държа тъкмо той да изиграе ролята на Кристиян Грей. Обаче, по всичко наподобява, че Мат Бумър, с изключение на хубав, е и доста интелигентен, и с голям капацитет да се измъкне от междинното равнище секс-символ и да се изстреля измежду най-големите артисти на поколението си. Едната премия Еми ще е за него!
Политическа партия: 2014 - СПИН не се лекува. Има лекувания, които могат да продължат живота и да задържат качеството му за живеещите с ХИВ относително дълго. По-заможните бели, осведомени и образовани хора към този момент не се заразяват. Но другите - да. А те са доста. По-точно - повече от 6 000 дневно.
“Big mouth is not a symptom. It`s a cure ”, споделя доктор Брукнер на Нед.
И към момента е. Единственият лек.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ